Думата лош е антоним на добър и ако разлистим тълковния речник навярно ще прочетем, че това е индивидуално негативно качество на характера и постъпките.
Човекът не наследява това качество.Той не се ражда егоист, злодей или престъпник.Майчините ласки, закрилата и задоволените нужди през детството са символ на добротата и лошите помисли ги няма. Но когато младият индивид започва да общува с по-широк кръг хора нещата вече се променят. Не случайно е приета тезата, че основите на възпитанието и културата на човека се полагат през първите седем години. След това е късно. Защо понякога сме лоши?Какво ни кара да бъдем такива? Може ли и добрият човек в конкретни случаи, по изключение,да постъпи лошо?

Несъмнено липсата на ранно добро възпитание и придобита впоследсвие култура на обществото поведение е една от причините за отрицателните прояви. От значение са и натрупаните знания, развития интелект. Възпитаният, добрият човек знае, че ограниченият ум отрича всичко,което не разбира. И няма да спори горещо с него. Той умее да изслушва събеседника, да уважава възрастите, да помага на изпадналите в беда. Не посяга с юмрук на другаря си и на чуждите вещи. Не се изолира, а съомява да се приобщи в колектив. Познава, ако е възрастен, и никога няма да ги наруши.
Помага на децата и близките си и се радва на уважението им.

Лошият човек в повечето случаи постъпва обратно. Неосъзнато или умишлено, повлиян от лошите приятели, лошия пример, от злобната завист, от належаща нужда за оцеляване в гъстата житейска джунгла. Незадоволените желания, мечтите да имаме пари, скъпи вещи, удобства, по-голяма лична свобода. Те пораждат вариантите как да ги придобием с непочтени средства, с бруталност или измама.  Една от коментираните причини за лошите прояви на младите хора напоследък е прекаленото насищане на програмите на телевизията с информации и филми за убийства, насилие, злоупотреби и други престъпления. Лошият се стреми да подражава на “героите” от екрана, да докаже превъзходството си над другите.